
Снимка: MGM/Courtesy Everett Collection
Кога за последен път си излязъл от кино с усещането, че светът е по-голям и по-вълнуващ, отколкото си мислил? Не с тревога, не с меланхолия - а с онова детско "Уау!", което някога ни е карало да мечтаем за звездите?
Именно това прави Проектът "Аве Мария".
Ако не си чел романа на Анди Уеър, ето го накратко: микроскопични организми буквално изяждат Слънцето. Резултатът - постепенно затъмнение, което ще унищожи икономиката и природната среда на Земята. Международен екип от най-добрите умове на планетата трябва да намери решение.
И кой е изпратен на мисията? Райланд Грейс - скромен учител по природни науки, когото играе Райън Гослинг. Да, точно така.
Грейс се събужда сам на борда на кораба, без спомени, светлинни години далеч от Земята. Задачата му: да разбере защо звездата Тау Цет не е засегната от същото явление, което убива нашето Слънце.
Тук идва истинската магия на филма. Режисьорите Фил Лорд и Кристофър Милър - същите, които бяха уволнени от "Соло" заради "прекалено много импровизация" - са построили историята по много умен начин.
Докато Грейс си спомня кой е, ние научаваме всичко, което трябва да знаем за вселената на филма. Няма мъж с лабораторна престилка, който обяснява физика на неразбираем език. Няма скучни монолози. Всяко научно откритие служи едновременно за разкриване на характера на героя и за напредване на действието.
Това е рядкост в научната фантастика - и когато го видиш направено толкова добре, го усещаш веднага.

Снимка: Amazon MGM Studios
Живеем в свят, в който всички мрачни антиутопии, с които сме израснали, вече не изглеждат като фантастика. Затова всеки нов голям научнофантастичен филм изглежда като поредната мрачна история за края на света.
Проектът "Аве Мария" прави нещо различно. Той е за умни хора, които работят заедно. За международно сътрудничество. За наука, която спасява, а не унищожава. Оптимизмът тук не е по детски наивен - той е спечелен, изграден сцена по сцена.
Проектът "Аве Мария" е точно филмът, от който жанрът имаше нужда. Райън Гослинг доказва, че може да носи на гърба си дълъг и сложен научнофантастичен филм без екшън сцени на всеки десет минути - само с характер, хумор и онова трудно описуемо качество, което те кара да му вярваш. Филмът има сърце - голямо и топло, което бие дори в ледения космос. Единственото, което го спира от достигане на съвършенство - около 30 излишни минути, без които филмът би бил значително по-стегнат. Но дори и така, това е едно от най-приятните кино изживявания от доста време насам.
Добрата новина е, че не се налага да чакаш. Проектът "Аве Мария" вече е по кината в цялата страна - от днес можеш да купиш билет и да се потопиш в историята. Провери програмата на най-близкото до теб кино и си запази место - защото това е точно онзи филм, за който си струва да излезеш от вкъщи.
Проектът "Аве Мария" те кара да си спомниш защо обичаш киното. Не защото е съвършен, а защото те кара да гледаш нагоре.